Цветовете при хъскито

ЧЕРНО - Черните кучета са разделени на няколко групи – такива със зонарен косъм и такива с монохромен; такива с подкосъм в асфалтово или въглено и такива, чийто подкосъм е бял или бежов, или смес от двата цвята; и такива, при които пигментът е усилен до максимум и се разпространява по по-голямата част от тялото – и кучета с "разреждащ" фактор, които ограничават цвета само до горната част на тялото. Има и гризли и червеникав ефект. Черните сибирци могат да дават произволни цветове в поколението си.

ЧИСТО ЧЕРНО – монохромен косъм. Подкосъмът е въглено-черен. Пигментът обхваща по-голяма част от тялото. Няма разреждащ фактор и цветът на косъма е усилен до максимум.

ПРОШАРЕНО-ЧЕРНО – черно-бяло куче със слабо зонарен косъм. Подкосъмът е черен. Пигментът е разпространен обширно по тялото. Няма разреждащ фактор.

СИЛНО ПРОШАРЕНО – осветлена версия на прошареното куче. Подкосъмът може да е бежов, бял или въгленово-черен, или смес от трите цвята. Пигментът може да е ограничен до горната част на тялото. Разреждащ фактор може да присъства като осветли цвета. Цветът на отделните косми често е ограничен и кучето изглежда сиво, когато сменя косъма си. Често в центърна на черното се проявява жълто или червено и се получава гризли-ефект.

СРЕБЪРНО-ЧЕРНО – винаги зонарен косъм, подкосъмът е или бял, или черен. Пълно ограничение на жълтите и червени тонове. Когато присъстват разреждащи фактори, общият ефект на окраската е синкав. Пигментът е ограничен както по тялото, така и по отделните косми.

ЧЕРВЕНИКАВО-ЧЕРНО - пълно усилване на червеното създава червеникав оттенък, който не трябва да се бърка с избеляло от слънцето или стар мъртъв косъм. Космите са или зонарни, или монохромни, подкосъмът е черен, бял или бежов. Пигментът може да бъде усилен или ограничен по тялото и по отделните косми. Това често създава червеникава оттенка при куче с подчертаване зад ушите, на седлото над холката и в средата на опашката. Понякога е показание за хетерозиготен Bb; потомството може да е медно-червено.

СИВО - Основната разлика между черното и сивото е зонарният косъм; всички сиви кучета са зонарни. Черният пигмент е ограничен до малка област от отделния косъм и често цялостната пигментация е ограничена по тялото. Подкосмът обикновено е бежов или сребрист, понякога смесен с черен. В повечето случаи се проявява и разреждащ фактор. Понякога е трудно да се различат светло-черни и тъмно-сиви кучета. Това е най-често срещаният цвят при сибирското хъски и сивите сибирци създават произволни цветове в поколението си.

ВЪЛЧО-СИВО – пълно усилване на агути-ген придава топла отсянка с оттенъци на бежово, червеникаво или жълто зад ушите, на бедрата и в областта на седлото. Подкосъмът е бежов. Пигментацията може да е разпространена по тялото, но пигментът е ограничен по отделният косъм. Цветът е усилен и богат.

СРЕБЪРНО-СИВО – пълно ограничение на агути-гена и допълнение на чинчила-фактор създават сиво със сребрист оттенък. Няма примесени червени или жълти косми. Подкосъмът е сребрист или бял, покривният косъм е зонарен с бяло или сребърно, а черното най-често е само на върха на косъма. Когато присъства разреждащ фактор, оттенъкът става синкав и е съпроводен с леко синкав нос. Такъв цвят се смята за сребристо-син. Оттенъкът може да е светъл или тъмен.

СРЕДНО-СИВО – това е най-често срещаната сива окраска и е създадена от смес на хетерозиготни гени, които позволяват наличие на червеникави или жълти оттенъци без да ги усилват напълно; чинчила-факторът намалява плътността на цвета, но не може напълно да го ограничи. Обикновено подкосъмът е смес от бежово и сребристо. Пигментът може да бъде напълно усилен или ограничен.

ТЮЛЕНОВО-СИВО – обикновено се среща при маламутите. Подкосъмът и светлите области са бежови или жълтеникави, отразявайки агути като допълнение към по-червеникавите тнове. Покривният косъм е монохромно-черно и обикновено е разпространен по кучето. Цветът е плътно свързан с типичното черно-подпал при другите породи. Рядко се среща.

АГУТИ
Обикновено се среща сред местните кучета. Наречен е също диво оцветяване и е необикновен цвят, съпроводен със специални маски и маркировки; макар че по-често се среща частично агути. Бялото по кучето е винаги сметанено, маската е винаги "тъмна с ивица". Пигментът се разпростира широко по тялото и няма разреждащ факстор. Подкосъмът е въглено-черен. Покривният косъм е винаги зонарен, с черно в основата и на върха, а жълто – в средата. Гризли-ефектът обикновено се проявява на седлото. Потомството може да е произволен цвят. Пигментацията по принцип е черна, и често е свързана с черни нокти и много твърди черни мустаци. Това не е често срещан цвят, но се бърка с вълчо-сивото.

КАФЯВО - Има два абсолютно различни вида кафеви сибирски хъски. По-често срещаните са наричани МЕДНИ, а самурените са доста редки и могат да бъдат смятани за оттенък на агути. Медните са резултат от рецесивен ген в хомозиготна форма, който забранява черния пигмент по тялото. Кафявата кожна пигментация е винаги свързана с медния цвят. Самурените имат черна пигментация и черни връхчета по косъма с пълно и цялостно усилване на червеното. Начинът на предаване на цвета за самурените е неизвестен. Медните трябва да бъдат съчетани с партньор, който носи същия рецесивен ген, за да създадат медно поколение; две заплодени медни кучета винаги дават медни или бели кученца.

КАФЯВО – зонарно или монохромно като цвят. Кожната пигментация е кафява. Подкосъмът е или медночервен, или светло-червеникав, или кафяв и при зонарните кучета може да е смесен с кремаво. Пигментът е ограничен или усилен по тялото, както и по индивидуалния косъм. Разреждащият фактор превръща кафявото в лимонено, а пълното усилване на цвета дава шоколадово-оцветен косъм.

ОРАНЖЕВО-кафяво – цветът е по-скоро жълтеникав, отколкото червен.

ШОКОЛАДОВО-кафяво – цветът е усилен до максимум, подкосъмът е кафяв или червеникав. Това е възможно най-тъмното кафяво.

ЧЕРВЕНО-КАФЯВО – цветът е по-скоро червеникав, отколкото жълт; кучето е ярко.

САМУРЕНО – кожната пигментация е винаги черна и връхчетата на косъма са черни. Косъмът е зонарен. Подкосъмът е червен, шоколадов или оранжев, никога бежов или вълчо-сив. Ограничението на пигмента, пълното усилване на цвета и разреждащите фактори влияят на оттенъка. Много рядко се среща при сибирците. Някои самурени кучета са родени почти сиви и червеникавият оттенък се задълбочава с времето. Могат да бъдат определени и като кафеви кучета с черен нос.

БЯЛО - Има два вида бели сибирци, всеки резултат от различна серия гени. Разширено-белите са резултат от пълно потискане на пигмента и разширяване на бялото по цялото тяло. Изабела-белите са резултат от избелване на черен пигмент до жълто или бяло и са един вид изрусени черни кучета. При изабела-белите кожната пигментация е черна, косъмът не е съвсем бял и понякога са различими маските и маркировките. Цветът е резултат от липса на меланин, често се появяват петна по муцуната, бежово седло и бежово по ушите. Гените, чието действие ограничава, разрежда, усилва и позволява присъстват, но трудно се забелязват, тъй като на вид кучето е цялото бяло. Потомството е или изабела, или разширено-бял вид от произволен цвят.

БЕЖОВО И БЯЛО – това е много рядък цвят, произтичащ от окисляващ фактор, който може да бъде сравнен с този на коне порода паломино. Бежовото обикновено се задълбочава с възрастта и потъмнява; обикновено е по-забележимо през зимата. Истинското бежово-бяло няма черно по козината, но е с черна кожна пигментация.

ЧИСТО БЯЛО – монохромно или зонарно, със сребристо връхче. Подкосъмът е сребрист или бял. Черен косъм се появява рядко и тук-там по козината. Кожната пигментация е черна или кафява, стандартът позволява и розова кожна пигментация по чисто-бели кучета.

ИЗАБЕЛОВО-БЯЛО – зонарно или монохромно. Подкосъмът е бял и може да съдържа бежово или жълтеникаво. Бежовите тонове са видими на ушите, седлото, бедрата и лактите, и в средата на опашката. Кожната пигментация обикновено е черна, но може да бъде кафява или розова.

БЯЛО С ЧЕРНИ, СИВИ или МЕДНИ оттенъци – по принцип бяло куче с петнисто оцветяване, като цветът е ограничен на седлото, ушите, средата на опашката и крупата. Подкосъмът е винаги бял или сребрист, косъмът е зонарен или монохромен. пигментът е ограничен по тялото, но на отделния косъм може да е усилен до крайност.

ПИНТО - Това са бели сибирски хъскита, при които пигментът е ограничен и оставя петна от дадения цвят по тялото на кучето и се получават т.нар. петнисти кучета. При тях подкосъмът е винаги бял или сребрист. Косъмът на пигментираните участъци на кучето може да бъде както монохромен така и зонарен. Носът, устните, очните линии и възглавничките са черни при кучетата с черни или сиви петна и червеникавокафяви при кафяво опетнените. При този тип оцветяване може да се срещнат и депигментации в тези точки.